Римляни 3 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 3	Коментар
¹ Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?	Хм! Какво става тука? Та нали Павел току що разби идеите ни за това кой е юдеин и едва ли не ни обясни, че няма значение какъв си по народност и етнос, ако не спазваш Божия закон.
² Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.	Обаче се оказва, че юдеите имат някакво предимство. Първото предимство е че Бог на тях им повери Словото си – Десетте заповеди и Писанието.
³ Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?	Да, някои от тях бяха неверни. Но тази невярност унищожава ли Божията вярност?
⁴ Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“	Няма как да стане. Хората може да не са верни, но Бог е верен. Бог и истинен, а всеки човек е лъжлив. На друго място пише: Проклет този, който уповава на човек. Това „за да“ трябва да го проверя откъде идва.
⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.	Тук Павел започва да се прави на глупак, за да можем ние които четем (или, по-точно, римските вярващи), които четат, да се почувстваме неудобно. Неудобно, защото ни минават такива мисли, нали? Понякога си мислим, че Бог е несправедлив, че нанася осъждане на едни човек или друг, на един народ или друг в историята.
⁶ Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?	Не, разбира се. Ух, отдъхнах си! Няма как да осъдим Бога. Но той има да съди нас.
⁷ Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?	Тук Павел все пак продължава да се прави на глупак, защото изглежда иска да ни вкара в някакъв логически капан. Ето логическия капан на атеистите: Защо има толкова зло в света? Защо Бог прави така, че да страдат добри хора? Друг логически капан: Ти, Павле, току що ми каза, че поради моята лъжа преизобилства Божията истина. Защо тогава аз ще бъда осъждан за лъжата си? Та нали така Бог се извисява?
⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.	Тук направо се оказва, че има хора, които клеветят Павел и християните, че проповядват да се върши зло, за да дойде доброто. За кого обаче е „На такива осъждането е справедливо“: За клеветниците ли? Или за онези християни, които наистина проповядват тази глупост? И двете ми пасват добре.
⁹ Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.	Кои сме „ние“: апостолите римляните християните езичниците юдеите? Вероятно не е 4 и 5, заради второто изречение. Изглежда тук се говори за народност. Аз залагам на „християните“, защото само тогава това изречение има смисъл. Тоест, тук Павел говори за християните като за „народ“ също както езичниците, юдеите и гърците са народ. Извод: Християните са един нов народ, който Господ създава през първи век. Обаче имат ли християните някакво предимство пред езичниците? Не. Хм! Дали за християните става дума тук?
¹⁰ Както е писано: „Няма праведен нито един,	Нямаме предимство, защото „Всички са се извратили...
¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога.	всички са обезумели и никой не търси Бога...
¹² Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“	Всички се отклониха от закона и станаха негодни, защото няма кой да върши добро. Дори един няма.
¹³ „Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ „Аспидова отрова има под устните им.“	Зло блика от устата им. Само лъжат и мамят.
¹⁴ „Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“	Само глупости говорят.
¹⁵ „Краката им са бързи да проливат кръв,	Бързат да вършат беззакония.
¹⁶ опустошение и разорение е в пътищата им	и така нататък
¹⁷ и те не са познали пътя на мира.“	и така нататък
¹⁸ „Пред очите им няма страх от Бога.“	и така нататък. Да, Павел, разбрахме позицията ти – ВСИЧКИ са съгрешили пред Бога и няма НИТО ЕДИН наистина праведен човек. И затова нито юдеите, нито езичниците нито християните (ако правилно съм разбрал) нямат предимство в очите на Бога.
¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.	Сега защо пак заговори за закона? Това препратка към предната глава ли е или към стихове 1-18? Да не би да е коментар към 10-18 от тази глава? Това е цитат от Псалмите – счита ли се за „закона“ според Павел? FIXME – има нужда от повече проучване.
²⁰ Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.	Но така или иначе изводът е че никой няма да се оправдае пред Бога с дела от закона. Това е така, защото оправданието не е функция на закона. Обвинението е – законът служи за да разберем кое е грях и да разберем че ние самите сме грешни и подлежим на осъждане.
²¹ Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,	Но Божията правда не е само закона, който има ограничена функция. Сега се явява Божията правда, за която той е свидетелствал в законът и пророците
²² тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,	Тоест, Божията правда е чрез оправдание чрез вяра в Исус Христос. Тази правда се дава за всички (и на всички), които вярват. Няма разлика между езичник и юдеин.
²³ защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,	Защото всички съгрешиха. И езичниците и юдеите, които са съгрежили, са лишени от Божията слава.
²⁴ но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.	Но правдата е че всичко, които вярват, се оправдават даром чрез изкуплението, което дава Исус Христос.
²⁵ Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,	Христос направи умилостивение чрез кръвта си. „Посредством вяра“ за Христос ли се отнася? Че Христос направи умилостивение посредством вяра? Бог направи всичко това, за да покаже своята првда в благодатта и опрощението на греховете.
²⁶ за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.	Бог показва своята правда – че Бог е справедлив и че оправдава вярващия в Исус.
²⁷ Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.	Така че кой може да се похвали? Никой. Чрез кой закон действа Бог? Не чрез закона на делата, а чрез закона на вярата.
²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.	Тоест, човек се оправдава не чрез делата по закона, а се оправдава чрез вяра.
²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,	Бог само на един народ ли е Бог? Не, Бог е Бог на целия свят, което включва и езичниците също. (Това ме кара да мисля че „ние“ по-горе е за юдеите)
³⁰ защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.	Тук се връщаме към предната глава. Бог приема обрязването, ако се извършва с вяра, но приема също и необрязването, ако човекът има вяра.
³¹ Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.	И след като вече тотално се объркахме и вече си мислим, че Павел иска да отмени закона, в полза на вярата, Павел казва, че вярата не отменя закона, а го утвърждава.