Римляни 4 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 4	Коментар
¹ И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?	Тук Павел повдига въпроса, дали Авраам има някакви заслуги по дела. Смятам че „по плът“, „чрез дела“ и „по заслуги“ са синоними в този случай.
² Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.	Павел влиза в хипотезата че Авраам е оправдан чрез дела и казва, че в такъв случай Авраам няма никакви заслуги пред Бога.
³ Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“	Павел дава своят аргумент: В Писанието пише, че Бог е счел правда на Авраам, защото е повярвал в Бога.
⁴ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;	Тук Павел се връща към вършенето на дела. Когато някой върши дела, той не получава милост, а заплата, която му се дължи.
⁵ а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.	Към предното Павел залепва като контра пример, че когато някой не върши дела, а вярва в Бога, неговата вяра му се счита за правда. Тоест, Павел акцентира, че въпреки, че делата са хубаво нещо, Бог всъщност го интересува вярата в човека.
⁶ Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:	Павел дава още примери от Писанието, като цитира Давид, който говори за това как Бог зачита правда на човека независимо от делата.
⁷ „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;	Щастливи са хората, чиито грехове са простени
⁸ блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“	Щастливи са хората на които Бог не зачита греха
⁹ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.	Тук Павел спира, за да зададе въпрос: Това щастие само за обрязаните ли е? Като се аргументира с това че казваме че на Авраам вярата се счете за правда.
¹⁰ Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.	Павел пита: Кога му се зачете за правда – когато беше обрязан или когато беше необрязан? И си отговаря – когато беше необрязан.
¹¹ И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,	Павел казва, че Авраам е взел знакът на обрязването като печат на правдата от вярата. Тоест, обрязването е плътско последствие на духовната реалност, която вече се е случила в сърцето на човека. Павел добавя, че този знак, който Авраам прие, беше също и за всички нас, които вярваме (което включва необрязаните), за да ни се счете за правда и на нас.
¹² и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.	Но също включва и обрязаните. Тук Павел прави забележка, че това не са просто обрязани, но това са онези, които не само са обрязани, но и ходят в пътя на вярата, по начина по който и Авраам ходеше по пътя на вярата. (FIXME – да задълбая какво означава да ходиш в пътя на вярата.)
¹³ Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.	Павел се аргументира, че обещанието на Авраам, че той и потомството му ще станат наследник на света, стана не чрез закона, а чрез правдата от вяра.
¹⁴ Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.	Тук Павел казва, че наследството не е по закон. Ако наследството е по закон, то вярата е празна и обещанието няма да се случи.
¹⁵ Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.	Законът докарва гняв. Обаче там където няма закон, няма престъпление. (FIXME – трябва да изследвам какво казват други автори по този въпрос)
¹⁶ Затова оправданието е от вяра, за да да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,	Всички тези аргументи от 1 ди 15 водят до заключението, че оправданието е от вяра. Изглежда Павел прави разлика между „оправдание от вяра“ и „по благодат“. Аргументи 1 до 15 затова оправданието е от вяра за да бъде оправданието е по благодат така че обещанието да бъде подсигурено за цялото потомство (не само за това, което е под закона, но и за онова, което от вярата на Авраам) (FIXME – тук пише че „потомството е от вярата на Авраам“ – какво значи това)
¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.	Като допълнителна подкрепа на вече изразената теза, се дава цитатът, който Бог дава на Авраам: „Направих те баща на много народи“. Тук текстът звучи странно, но като погледнах KJV, там цитатът е в скоби, което изглежда малко по-ясно – цитатът е вметка, а не е основно изречение. Нещо такова: „...което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас (както е писано: „Направих те баща на много народи“), пред Бога, на когото той повярва... Тоест, и със и без това в скобите, нещата са ясни. „...което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, пред Бога, на когото той повярва...“ „на когото той повярва“ и тук следва едно подразбиращо се „защото“ той съживява мъртвите и вика несъществуващото в съществуващо.
¹⁸ Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“	Авраам се надяваше без да има причина за надежда и повярва, за да стане баща на много народи. Отново и отново се повтаря същото нещо – „Авраам повярва, за да стане баща на много народи“.
¹⁹ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,	Павел коментира, че вярата на Авраам не е отслабвала, въпреки че това, което виждаше не му даваше причина да вярва. Авраам виждаше, че е вече на 100 години и тялото му е „замъртвяло“, както е „мъртва“ и утробата на Сара. Това е много силно и е във връзка с Псалм 23: Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават. Бог е с нас дори и при заплахата от смъртта. Бог е с нас дори и когато изглежда че НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА за спасение или подобрение. Емануил – Бог е с нас.
²⁰ не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога	Авраам, без да отслабне във вярата, въпреки онова, което виждаше, не се усъмни в Божието обещание, чрез неверие, а се укрепи във вяра и отдаде слава на Бога. Няма значение какво виждаме. Божиите обещания са истинни. Дори да виждаш смърт, дори да виждаш мизерия и бедност, Бог е с теб там, където си. Алилуя!
²¹ и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.	Укрепи се във вяра, като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, той е силен да го изпълни. (Тук аз съм пример за неверие. При първото негативно нещо, което виждам, аз се отказвам и показвам неверие пред Бога.)
²² Затова му се счете за правда.	Павел казва за пореде път: Но на Авраам това му се счете за правда.
²³ Но това, че му се счете, не беше написано само за него,	Тук Павел отбелязва, че правдата, която е зачетена на Авраам, е написана не само за него.
²⁴ а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,	Но е написана също и за нас. Защото също и нашата вяра ще се счита за правда от Богът, който възкреси Исус Христос от мъртвите.
²⁵ който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.	Тук Павел споменава какво всъщност се е случило с Исус Христос – че беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание. Това е в подкрепа, че вярвайки в Него и ние ще получим оправдание. Изглежда това е прелюдие към следващата глава.