Основните Послания на Книгата Римляни: Пълно Резюме от The Bible Project

Въведение

Посланието на апостол Павел до Римляните е едно от най-дългите и значими писания на човека, известен преди като Савел от Тарс. Преди да срещне възкръсналия Исус, Павел е бил еврейски равин от групата на фарисеите, страстно отдаден на Тората на Мойсей и традициите на Израел. Той възприемал Исус и Неговите последователи като заплаха, докато не преживял радикална среща с възкръсналия Исус, който го натоварил със задачата да бъде апостол – официален представител – на света на неевреите, наричани езичници. След това той започва да се нарича с римското си име Павел и пътува из Древната Римска империя, разказвайки за възкръсналия Цар Исус и формирайки нови общности от последователи, наречени църкви. Посланието към Римляните е написано сравнително късно в неговата кариера.

Римската църква е съществувала от известно време и се е състояла както от еврейски, така и от нееврейски последователи на Исус. Въпреки това, поради изгонването на всички евреи от Рим от император Клавдий и тяхното завръщане пет години по-късно, църквата се е сблъскала с напрежение и разделение. Еврейските християни се завърнали в църква, която е станала много нееврейска по обичаи и практики, което породило дебати дали нееврейските християни трябва да спазват Шабата, да ядат кошер или да бъдат обрязани.

Павел пише това писмо с няколко цели:

• Да обедини тази разделена църква.
• Да направи Римската църква стартова площадка за своята мисия да отиде още по-назапад, чак до Испания.

Тези обстоятелства мотивират Павел да изложи своето най-пълно обяснение на Евангелието – добрата новина за живота, смъртта и възкресението на Исус. Писмото е структурирано в четири основни части, които представляват едно дълго, последователно изследване на Евангелието.

1. Евангелието Разкрива Божията Праведност и Спасява (Глави 1-4)
2. Новата Човечност в Исус и Духа (Глави 5-8)
3. Мястото на Израел в Божия План (Глави 9-11)
4. Практически Последици: Единство и Любов в Църквата (Глави 12-16)

I. Евангелието Разкрива Божията Праведност и Спасява (Глави 1-4)

Павел започва, като се представя като апостол, назначен от Бог да разпространява Евангелието за Исус – че Той е Месията на Израел, възкресен от мъртвите като Син Божи, Цар на народите. Исус сега призовава цялото човечество да се подчини на Неговото любящо управление.

1. Проблемът на Греха: Универсална Вина 

   Павел заявява, че тази добра новина за Цар Исус е Божията сила да спасява хората, които Му се доверяват, и че тя разкрива Божията праведност. Праведността е богата старозаветна дума за Павел, описваща Божия характер – че Той винаги върши справедливост, което е правилно и добро, но също така е верен да изпълнява обещанията Си. Историята на Исус показва как Бог е направил и двете.

   Павел разказва творчески историята от Битие, глави 3 до 11, показвайки как целият езически свят се е оказал в спиралата на греха и егоизма. Човешкото сърце и ум са разбити, казва Павел; хората са се обърнали от Бог, за да прегърнат идолопоклонството – намирането на върховно значение в създадени неща и отдаването на върховна вярност на неща, които не са Бог. Това води до изкривяване на човешката природа и деструктивно поведение. В резултат на това човечеството стои виновно пред един праведен и справедлив Бог.

   Израелтяните може да кажат, че Бог е избрал техния народ, спасил ги от робство и им е дал законите на Тората, като Шабата, спазването на кашер и обрязването, за да покаже как да живеят като свят народ на Бог. Но Павел бързо отговаря, че и Израел е бил също толкова грешен, идолопоклоннически и морално развален, колкото останалото човечество. Всъщност, Павел казва, Израел е дори по-виновен от езичниците, защото е имал Тората и е трябвало да знае по-добре. Така Павел заключава, че цялото човечество – езичници и израилтяни – е безнадеждно хванато в капана на греха и виновно пред Бог.

2. Божието Решение: Оправдание Чрез Вяра в Исус 

   Добрата новина за Исус е Божият отговор. Вместо да държи човечеството виновно, Исус е дошъл като Месия на Израел, за да умре от името на всички хора като жертва за греховете. Като наш представител, Исус е поел върху Себе Си всички справедливи последици от болката, греха и смъртта, които сме причинили в света. Той е победил всичко това чрез Своето възкресение от мъртвите, и Неговият нов живот на възкресение е достъпен за другите.

   Павел обяснява, че "Исус стана това, което ние сме, за да можем ние да станем това, което Той е". Всичко това е начинът, по който Бог оправдава онези, които Му се доверяват или имат вяра в Исус. Оправданието е друг богат старозаветен термин за Павел, свързан с Божията праведност. То буквално означава "обявяване за праведен". Поради това, което Исус е направил от наше име, ние получаваме нов статут пред Бог: вместо да ни намери виновни, Бог заявява, че човек е в правилна връзка с Него и е простен.

   Оправданието води до:

   • Ново семейство: Човекът, който се доверява на Исус, получава място сред Божия заветен народ.
   • Ново бъдеще: Започва пътешествие на житейска трансформация чрез Божията благодат.

   Всички тези неща относно оправданието са Божи дар за тези, които чрез вярата си са в Христос.

3. Авраам: Пример за Вяра и Многонационално Семейство 

   В глава 4 Павел изследва огромните последици от това кой може да бъде част от Божието заветно семейство. Той се връща към историята на Авраам в Битие, глава 15: още преди да бъдат дадени законите на Тората на Израел, Авраам е бил оправдан или обявен за праведен пред Бог. Това се е случило, защото Бог е обещал, че Авраам ще стане баща на голямо, многонационално семейство, което ще получи Божието благословение. Въпреки че той и съпругата му Сара са били много стари и не са могли да имат деца, Авраам е имал радикална вяра и доверие в Божието обещание. Затова Бог го е обявил за праведен.

   Павел казва, че Авраам е станал баща на Божието ново заветно семейство, което се разпространява по целия свят. То е съставено от евреи и езичници, които имат същия вид вяра и доверие в Онзи, Който изпълни Божието обещание към Авраам – Исус Месията.

   Обобщено, основните идеи в глави 1 до 4 са, че цялото човечество е безнадеждно в капана на греха и се нуждае от спасение. Това спасение няма да се случи, като хората се опитват да спазват законите на Тората. По-скоро праведният характер на Бог Го е подтикнал да спаси света чрез смъртта и възкресението на Исус, за да може Той да създаде това многонационално семейство на Авраам, основано на вяра, като Свой нов заветен народ.

II. Новата Човечност в Исус и Духа (Глави 5-8)

Павел развива тези идеи, като показва как реалността на оправданието чрез вяра трябва да преобрази всяка част от нашето съществуване. Да бъдеш в това семейство означава да бъдеш част от нова човечност, която Бог създава чрез Исус и Духа.

1. От Адам към Исус: Две Човечности 

   Павел се връща към първия човешки образ от библейската история, Адам, чието име означава "човечество". Адам, подобно на цялото човечество след него, е избрал греха и егоизма, и затова всеки се изправя пред Божия съд, защото ставаме роби на влиянието на греха, водещо до смърт.

   Павел противопоставя Адам на Исус, Когото нарича новия Адам. Исус е човек, който е живял във вярно подчинение на Бог, показано чрез Неговия акт на жертвена любов. Сега Исус предлага Своя живот като дар на другите, за да могат да бъдат оправдани пред Бог. Така Исус стои като глава на нова човечност, която се преобразява от този дар.

2. Смърт за Старото, Живот за Новото 

   В глава 6 Павел напомня на християните в Рим, че изборът да следват Исус означава да изоставят старата си, подобна на Адам, човечност и да влязат в новата, подобна на Исус, човечност. Тяхното кръщение е било свещен символ на този преход. Тяхната стара човечност е умряла с Исус, а новата им човечност е възкресена с Него от мъртвите. Когато човек се доверява на Исус, животът му се присъединява към Неговия живот; това, което е вярно за Него, вече е вярно и за тях. Когато хората приемат своята идентичност като подобни на Исус хора, те са освободени да станат пълноценни хора, които наистина могат да обичат Бог и своя ближен.

3. Целта на Закона (Тората): Разкриване, Не Изправяне 

   В глава 7 Павел пита: ако създаването на тази нова човечност винаги е била Божия цел, каква е била целта на Бог да даде на Израел закона (Тората)?. Павел обяснява, че командите на Тората са били добри; те са показвали Божията воля за това как Израел е трябвало да живее. Но, както показва историята на Тората, Израел е нарушил всички тези заповеди; колкото повече закони Израел е получавал, толкова повече е повтарял греха на Адам и е бунтувал. Така че дори когато Бог е дал на Своя народ специфични морални правила за спазване, това не е решило проблема на греховното човешко сърце. Парадоксално, тези правила са направили Израел още по-виновен.

   Павел казва, че този парадокс е съществен: Божията цел е била да стане кристално ясно, че зло е отвлякло човешкото сърце и че Тората, колкото и добра да е, не може да направи нищо по въпроса. Заповедите на Тората са действали като лупа, фокусирайки проблема на човешкото състояние на едно място – върху народа на Израел.

4. Решението в Исус и Духа 

   В глава 8 Павел заявява, че решението е пристигнало в Исус и Духа. Представителят на Израел, Исус Месията, е платил за и се е справил с целия този грях чрез Своята смърт и възкресение. И сега Исус е изпратил Своя Дух в новото Си семейство, за да преобрази техните сърца, така че те наистина да могат да изпълнят призива на всички заповеди на Тората – да обичат Бог и ближния.

   Божието обновяване на човешките същества е първата стъпка от Неговата по-голяма мисия да спаси и обнови цялото творение, правейки го място, където Неговата любов има последната дума.

III. Мястото на Израел в Божия План (Глави 9-11)

Ако всичко това е била Божията цел, възникват въпроси относно статута на сънародниците на Павел, израилтяните, които не признават Исус за Месия. Павел изразява своята мъка за тях.

1. Божият Суверенен Избор и Обещанието 

   Павел напомня, че самото етническо произхождение от Израел, или да си физически потомък на Авраам, никога не е правело някого автоматично верен член на заветното семейство. Бог винаги е избирал подгрупа от семейството на Авраам, за да продължи линията на обещанието. Сега тази линия на обещанието се продължава от онези, които следват Исус. Той припомня, че хора както от семейството на Авраам, така и извън него, дълго време са отхвърляли Божията воля, но Бог е успял да оркестрира събитията така, че отхвърлянето Му от хората всъщност е осъществявало Неговите изкупителни цели.

2. Настоящото Отхвърляне на Израел и Божията Цел 

   В глава 10 Павел се фокусира върху настоящето на Израел: причината, поради която много израилтяни отхвърлят Исус, е защото те основават заветната си връзка с Бог на своето изпълнение на заповедите в Тората. Затова, за съжаление, те не разпознават какво е направил Бог чрез Исус, за да създаде ново заветно семейство на базата на вярата.

   В глава 11 Павел пита: какво е бъдещето на Израел? Бог отхвърлил ли е Своя народ? Не, казва той. Има много еврейски хора, включително самия Павел, които признават Исус за свой Месия. Въпреки това, има и много, които не го правят. Но Бог е успял да използва тяхното отхвърляне за Свои собствени цели: то е накарало Евангелието да се разпространи още по-бързо и по-далеч в езическия свят, правейки семейството на Авраам още по-голямо и по-многонационално.

   Павел описва Божието заветно семейство като голямо маслиново дърво; отхвърлящите Исус са отчупени, така да се каже, а езичниците са като диви клони, които са присадени към семейното дърво.

3. Бъдещата Надежда за Израел 

   Павел казва, че един ден Исус ще бъде признат от Своя собствен народ, въпреки че не предлага никакви подробности как. Павел просто се доверява на Божия характер и обещание, че Той няма да се откаже от Своя заветен народ.

IV. Практически Последици: Единство и Любов в Църквата (Глави 12-16)

Преминавайки към заключителната част на книгата (глави 12 до 16), Павел подчертава голямата картина: поради вярата си в Исус, евреите и езичниците вече са заедно – семейството на Авраам, тази нова човечност, която се преобразява от Божия Дух. Това е начинът, по който Бог изпълнява Своите древни обещания. Следователно, единственият разумен отговор е тези еврейски и нееврейски християни да бъдат обединени като църква.

1. Любов и Прошка като Основа за Единство 

   В глави 12 и 13 Павел показва, че това единство ще дойде от ангажимент за взаимна любов и прошка. Любовта ще изглежда като всеки, използващ своите разнообразни дарби и таланти, за да служи един на друг в църквата. Тя ще означава също смирение и прошка; когато тези различни етнически групи и култури се събират в Исус, конфликтът е неизбежен. Той може да бъде преодолян само чрез усилената работа на прошка и помирение. По този начин те ще покажат най-голямата християнска добродетел – любовта, която изпълнява най-големите заповеди на Тората: да обичаш Бог и да обичаш ближния си като себе си.
    

2. Разрешаване на Разделенията в Римската Църква 

   В глави 14 и 15 Павел се фокусира конкретно върху въпросите, които създават етнически разделения в Римската църква – спорове относно еврейските хранителни закони и Шабата. Павел казва, че тези практики не определят кой е вътре или извън семейството на Исус. И хората, които се различават по тези културно важни, но несъществени въпроси, трябва да се научат да уважават различията си. По този начин любовта ще излекува и обедини семейството на Исус.

Павел завършва писмото, като първо поверява Фива, ключов лидер в църквата в Кенхрея, която е имала честта да носи и вероятно дори да прочете на глас това писмо пред римските църкви за първи път. След това Павел завършва, като поздравява всички хора, които не е виждал от дълго време.

В заключение, посланието до Римляните е дълбоко изследване на Божията праведност, универсалността на греха, спасението чрез оправдание по вяра в Исус Христос, преобразяването на човешката природа чрез Духа и призива за единство и любов в многонационалната църква. То е майсторско произведение, което разкрива как всички тези части се вписват заедно в Божия всеобхватен план за изкупление.